Следвайте Гласове в ТелеграмТой е първият българин европейски шампион по борба

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Той е първият българин европейски първенец по битка свободен жанр. Има три европейски и две международни шампионски трофеи в тежка категория при експертите и става първият герой в света, който два пъти печели диамантен пояс. Пред надмощието на най-силния мъж от предишния век, именитите противници прекланят глави. Винаги непосредствен и почтен, Дончо не се изкушава от нечестните предложения на мениджъри и комбинатори. Предлагат му американско, белгийско, австралийско гражданство, само че той остава правилен на своята татковина. А по време на битките му неизменим сателит е националният трикольор, веещ се от най-близкия стълб до кръга. „ Чувствам се мощен, тъй като съм българин ”, признава Дан Колов.

Дан Колов (Дончо Колев Денев) е роден на 26 декември 1892 година в село Чадърлий (днес Сенник), Севлиевско. Бедността приклещва многолюдното семейство с 6 деца. Едва 6-годишен Дончо остава без татко.

Официалният дебют на Дончо в професионалния кеч е през 1917 година под името Дан Колов. Бори се извънредно спортсменски. На арената пристъпва спокоен, безапелационно побеждава, само че при удари „ под кръста ” хладнокръвието му изчезва. Тогава съперникът изхвърча отвън кръга. Коронната битка на българина е „ аероплан ” – влиза в краката на двуметрови мъже, подвига ги внезапно и ги забива в пода. Българският великан има изумителна сила, издръжливост, сръчност и притежаване до съвършенство на доста техники. Всичко това „ събрано ” във височина 175 см и тегло от 95 до 106 кг.

От 1918 до 1925 година Дан Колов е най-силният герой на Съединени американски щати. Балканджията се постанова като професионален занаятчия на свободната американска битка „ Кеч ес кеч кен ” (хвани, както можеш). По това време кечът напълно не е бутафория. Битките се водят в пет рунда по 30 минути, през които е разрешено съвсем всичко – юмручните удари, счупванията и изкълчванията са нещо нормално. Мачовете са много кървави и неведнъж приключват със гибелта на един от участниците. Няма кой да пребори Дан Колов, той с лекост подвига над главата си борци, съвсем два пъти по-тежки от него. Съперниците му посиняват от неналичието на О2 в стоманените му ръце.

Една от най-грандиозните му победи е в Токио (1924). Нашият против кумира на японските самураи Джики Хиген – Удушвача. Срещата трае два часа и 5 минути. Коронният номер на противника, кадърен да удуши и бик, е улавяне на съперника за шията с крайници. Приомът е прибавен и против българина. Но Колов се отскубва като по знамение, скача върху Хиген и го стяга като в менгеме със мощните си ръце. Азиатецът едвам не умира. Публиката е на крайници, подготвена да го линчува. Още преди дуела американският дипломат предизвестява българина за сходна развръзка и желае да отсрочи мача. Дан Колов обаче е хладнокръвен: „ Ще запазя славата на Съединени американски щати и достолепието на България ”. След срещата, точно намесата на посланика се оказва решаваща за измъкването на Дан Колов от стадиона и за спасяването му. Същата нощ е изработен опит за ликвидиране в хотелската му стая. Колов скрито напуща Япония с думите: „ Заклевам се, че в никакъв случай повече няма да стъпя в тази страна, в която хората, с цел да спасят достойнството си, най-спокойно си разпарят корема, а не могат да простят на един чужденец, че в почтена битка е победил техен първенец “.

Нашенецът за малко време поваля един след различен най-силните мъже в Америка и към него валят предложения за битка от цялата планета. Триумфира със своята желязна воля и херкулесова мощ по спортните арени на Северна и Латинска Америка, Европа, Япония, Китай, Африка, Австралия, Нова Зеландия. И на всички места е несломим.

През 1936 година е поканен на огромния шампионат в Париж. Побеждава борци, измежду които са Юсуф Махмуд (Турция), американизирания сърбин Стеф Соваж, а на финала и любимеца на домакините Анри Деглан, който по това време е европейски, международен и олимпийски първенец. След яростен пердах, траял час и 11 минути, французинът е детрониран. Освен купата европейски първенец по свободна битка Дан Колов получава и влиятелната премия – „ Диамантеният пояс ”. „ Който не е видял Дан Колов да се бори, не знае нищо за живота ”, написа тогава френският публицист Алберт Беншемун. Както с множеството си противници, по този начин и с Деглан Колов е в другарски взаимоотношения.

За многочислените борби на тепиха (към 1500) и безусловните победи, загубите се броят едвам на пръстите на ръцете му.
Сред имената на повалените от него съперници са и Джое Стекер, Странглар Левис, Били Бартус, Кинг Къртис, Оле Реан, Реджиналд Сики, Франк Бронович, Шарл Риголо и доста други.

„ Непобедимият българин! ”, „ Господарят на тепиха! ”, „ Балканският лъв! ”, „ Човекът-чудо! ”, „ Борецът-пантера! ”, „ Кинг Конг! ” – вихрят се заглавията на вестниците в целия свят и популяризират и нашата дребна, незнайна до тогава страна.

Дан Колов дефинитивно се завръща в родината през 1935 година като воин. В София го чака море от народ – посрещачите се редят от Централна гара до площад „ Света Неделя ”. И в Селиево го посрещат като цар. Колов отхвърля файтон до родното си село Сенник. „ Пеш съм излязъл, пеш ще се върна ”, безапелационен е той и поема с едра крачка, съпроводен от навалица скандираща: „ Да живей! ”.

Единствената фотография на Дан Колов с обичаната му Соня Ефремова, направена в Париж

В България продължава да взе участие в дуели, с цел да я разпространява. Тук има 32 срещи на тепиха – 30 победи и две загуби. Едното проваляне е от португалеца Ал Перейра, който му лишава европейската купа. Дан Колов обаче се реваншира два пъти – в формален и в другарски мач, макар, че „ жълтата гостенка ” –  туберколозата, към този момент е плъзнала пипала в тялото му.

Дан Колов се отдава на дейна благотворителна активност. Помага на доста български емигранти, изпаднали в недостиг и самотност. Основава клуб, в който тренира български борци. През него минават всички изявени по-късно имена. Учениците му Димитър Стойчев, Киро Андреев, Тодор Найденов, Серафим Маршалов добиват известност с помощта на заниманията си с Колов. Навсякъде, където се появи, е посрещнат с аплодисменти и обич. Съселяните му се гордеят с българина, покорил публиката на Европа и Америка и с почитание го назовават „ Бати Дончо ”.

И макар че е извънредно известен, а триумфите му разрешават да натрупа положение, Дан Колов резервира сърдечността и скромността си. Той издига в фетиш обичта сред хората и споделя, че „ битката не е единствено превъзмогване на трудности. Тя е и би трябвало да бъде на първо място един човечен спорт – празненство на здравия разсъдък и хубавичко физика! ”
Обича да се събира със съселяните си, да беседва с тях. На брат си и сестрите си строи къщи и ги подрежда. Подпомага доста сираци, вдовици, на небогати студенти дава пари. Спонсорира хора на изкуството, спортисти. На мнозина заплаща налозите, на други купува добитък. Дава помощи за построяването на ловна хижа в Севлиево, на тогавашното благотворително сдружение „ Здравец ”, за възобновяване на Батошевския манастир, за осъществяване на колоездачната обиколка на Розовата долина…

По време на Лайпцигския развой носителят на диамантения пояс дава 2000 $ на комитета в Париж за отбрана на Георги Димитров, като декларира: „ Аз не съм болшевик, само че аз съм българин и не мога да бъда спокоен и безучастен, когато животът на различен българин е в заплаха “. През 1937 година подарява 500 000 лв. на цар Борис за закупуване на аероплан на българската авиация. Дан Колов и приятелят му Хараламби (Хари) Стоев дават средства за създаване на летището в Горна Оряховица, което е намерено през 1925 година и до 1948-ма е употребявано главно за военни цели. Пак Колов купува и първата електрическа турбина за издигане на Водноелектрическа централа (ВЕЦ) у нас. Дан Колов дава без да брои, безплатно.

„ Завършил съм университета на живота. Закърмен съм от сиромашка майка с възприятието на огромен национализъм, обич към работата и невзискателност. Тая звезда ме води в целия мой живот ”, изповядва житейската си максима Дан Колов.

На 27 март 1940 година туберколозата надделява стоманения кечист, стопен до 46 кг. Последното му предпочитание – да бъде заровен в родния Сенник е изпълнено. Мястото е в двора на църквата „ Св. Иван Рилски “, издигната на най-високия рид в селото, откъдето се открива необикновено красива панорама към Централна Стара планина.

„ Трябваше да дойда тук, в родното село на моя състезателен съперник и още по-голям мой другар. Това е един вечен спомен, че съумях да му отдам последна респект, преди да отида при него един ден ”, споделя Анри Деглан по-късно идвайки у нас.

Инфо: archives.bnr.bg/